текст

текст (български)

текст ±

ед.ч.		текст
	непълен член	тек·с·та
	пълен член	тек·с·тът
мн.ч.		тек·с·то·ве
	членувано	тек·с·то·ве·те
бройна форма		тек·с·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

- Думата „текст“, произлиза от латинската дума „textus“ и означава „словесен строеж, езикова форма на писмено или устно произведение. Цялостен откъс от някое словесно произведение.“ БАН (2006) Речник на българския език. София АИ Марин Дринов.

Етимология

textus - lat.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: texte холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• съдържание
• извадка, откъслек