тараба
Облик
тараба (български)
ед.ч. | та·ра·ба | |
---|---|---|
членувано | та·ра·ба·та | |
мн.ч. | та·ра·би | |
членувано | та·ра·би·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Стара дървена ограда. Дъска от ограда. дървена ограда в лошо състояние.
- Разг. жарг.. Сергия на пазара. Щанд.
Етимология
Фразеологични изрази
"Тарабите бяха отрупани със стока."; "Тая тараба всеки може да я прескочи."; "Направих се на тараба"
Превод
|
|