тапир
Облик
тапир (български)
ед.ч. | та·пир | |
---|---|---|
непълен член | та·пи·ра | |
пълен член | та·пи·рът | |
мн.ч. | та·пи·ри | |
членувано | та·пи·ри·те | |
бройна форма | та·пи·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- зоол. Еднокопитен едър бозайник, чиито устни и нос са издадени във форма на малък хобот.
- прен. разг. Глупав, тъп човек.
Етимология
От старотуп. tapi'ira през фр. tapir.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- тапир в РБЕ на ИБЕ