сърбин

сърбин (български)

сърбин ±
ед.ч.		сър·бин
	непълен член	сър·би·на
	пълен член	сър·би·нът
мн.ч.		сър·би
мн.ч.	членувано	сър·би·те
бройна форма		—
звателна форма		сър·би·но

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

Човек от основното население на Република Сърбия.

Етимология

ст.-сръб. срьбинь, срьблинь, ср.-гр. Σέρβιοι, Σέρβλοι, също г.-луж., д.-луж. serb „лужишки сърбин“, ср.-лат. Zribiа „Майсен“ (Хр. Козма Пражки). Праслав. *sьrbъ „слуга“, срв. пол. раsiеrb, рус., укр., белор. пасерб „доведен син“ (<*pa-sьrbъ). *sьrbъ е старина заемка от балк.-лат. (мегл.-рум.) *sirb „слуга“, срв. рум. şerb „крепостен селянин“, a şerbi „намирам се в положение на крепостен селянин“, мегл.-рум. sirbеs „служа“, sirbit „отруден, уморен“, от лат. servus „роб, слуга“.

Фразеологични изрази

Превод

албански: ^(sq)
английски: ^(en)
арабски: ^(ar)
арменски: ^(hy)
африкаанс: ^(af)
баски: ^(eu)
белоруски: ^(be)
бретонски: ^(br)
виетнамски: ^(vi)
грузински: ^(ka)
гръцки: ^(el)
датски: ^(da)
есперанто: ^(eo)
естонски: ^(et)
иврит: ^(he)
индонезийски: ^(id)
интерлингва: ^(ia)
ирландски: ^(ga)
исландски: ^(is)
испански: ^(es)
италиански: ^(it)
каталонски: ^(ca)
китайски: ^(zh)
корейски: ^(ko)
корнийски: ^(kw)
латвийски: ^(lv)
латински: ^(la)
литовски: ^(lt)
люксембургски: ^(lb)
малайски: ^(ms)

маори: ^(mi)
немски: ^(de)
норвежки: ^(no)
персийски: ^(fa)
полски: ^(pl)
португалски: ^(pt)
румънски: ^(ro)
руски: ^(ru)
самоански: ^(sm)
сингалски: ^(si)
словашки: ^(sk)
словенски: ^(sl)
сръбски: ^(sr)
тагалог: ^(tl)
тайландски: ^(th)
турски: ^(tr)
украински: ^(uk)
унгарски: ^(hu)
урду: ^(ur)
фински: ^(fi)
френски: ^(fr)
фрисийски: ^(fy)
хавайски: ^(haw)
хинди: ^(hi)
холандски: ^(nl)
хърватски: ^(hr)
чешки: ^(cs)
шведски: ^(sv)
шотландски: ^(sco)
японски: ^(ja)

Синоними

Сродни думи

Производни думи