суперлатив
(пренасочване от суперлативите)
мн. суперлативи, (два) суперлатива, м. 1. Спец. В езикознанието – превъзходна степен. 2. Най-висш, върховен. 3. Прен. Разг. Обикн. мн. Преувеличение. Той непрекъснато сипе около себе си суперлативи. ? прил. суперлативен, суперлативна, суперлативно, мн. суперлативни.