суетност

суетност (български)

суетност ±

ед.ч.		су·ет·ност
	членувано	су·ет·ност·та
мн.ч.		—
	членувано	—
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

1. мн. ч. няма Качество или проява на човек, който проявява желание, стремеж към външен блясък, склонност към парадиране.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• суета, суетливост, празнота, лекомислие, каприз, пустота, безсмислие, безсмисленост, пустословие, тщеславие, снобизъм, превзетост, вятърничавост, дребнавост, лекота
• суетене, суетня
• външен блясък