субективност

субективност (български)

субективност ±

ед.ч.		су·бек·тив·ност
	членувано	су·бек·тив·ност·та
мн.ч.		су·бек·тив·нос·ти
	членувано	су·бек·тив·нос·ти·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

1. Склонност да се приписват лични значения на онова, което се казва или прави, вместо то да бъде прието такова, каквото е.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• индивидуалност, особеност, самобитност, характерност, двойственост
• пристрастие, едностранчивост