студ

Български

студ ±

ед.ч.		студ
	непълен член	сту·да
	пълен член	сту·дът
мн.ч.		сту·до·ве
	членувано	сту·до·ве·те
бройна форма		сту·да
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Време, когато температурата на въздуха е ниска; студено време.

Етимология

ст.-бълг. стоудъ frigus „студ“ (Mikl. 896), αἰσχύνη „срам“ (моравизъм) (Зогр., Мар., Асем., Супр.). Праслав. *studъ от ИЕ *(s)toud-, представен в ст.-инд. tudáti, tundatē „бута, жили, боде“, todás м. „пареща болка“, tōdas м. „този, който жили“ (*toudos, еднаква във формален план на *studъ), лат. tundō (tutudī, tū(n)sum) „бия, удрям“, гот. stautan „бутам“, алб. shtynj (*studniō) „бутам“.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• мраз, лед, зима, хлад, хладина, прохлада, леденина
• студенина, мразовитост

Сродни думи

изстина, настина

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}