стипчив

стипчив (български)

стипчив ± — словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		стип·чив
		непълен член	стип·чи·вия
		пълен член	стип·чи·ви·ят
	ж. р.		стип·чи·ва
		членувано	стип·чи·ва·та
	ср. р.		стип·чи·во
		членувано	стип·чи·во·то
мн. ч.			стип·чи·ви
		членувано	стип·чи·ви·те

Прилагателно име, тип 76

1. Който има вкус на стипца; тръпчив.

Синоними

тръпчив, резлив, кисел

Превод

английски: acerbic, tart арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: acerbo италиански: aspro китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: herb норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: терпкий словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: kekre унгарски: [[]] фински: [[]] френски: amer холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]