статукво

От Уикиречник
Направо към навигацията Направо към търсенето

статукво (български)

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

  1. Положението, в което е било по-рано.
  2. В международното право - съществувало или съществуващо в определен момент фактическо или правно положение.

Етимология

от латински status quo, също statu quo, status in quo — състоянието, в което

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: status quo
  • арабски: وضع راهن
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: μέχρι τούδε καθεστώς
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: statu quo
  • италиански: status quo
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи