спомен

Български

спомен ±

ед.ч.		спо·мен
	непълен член	спо·ме·на
	пълен член	спо·ме·нът
мн.ч.		спо·ме·ни
	членувано	спо·ме·ни·те
бройна форма		спо·ме·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. задържано, запазено впечатление за случка: знание или впечатление, което някой задържа или нещо съдържа за дадена личност, случка, отрязък от време или същност.

Превод

Преводи

английски: memory, remembrance, reminiscence испански: recuerdo италиански: ricordo

немски: die Erinnerung руски: воспоминание френски: réminiscence

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.