спектър

Български

спектър ±

ед.ч.		спек·тър
	непълен член	спек·тъ·ра
	пълен член	спек·тъ·рът
мн.ч.		спек·т·ри
	членувано	спек·т·ри·те
бройна форма		спек·тъ·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 9

1. Съвкупност от електромагнитните вълни в природата, разделени пространствено и подредени по дължина или честота.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: spectrum гръцки: φάσμα испански: espectro италиански: spettro

немски: das Spektrum руски: спектр турски: tayf френски: spectre

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}