скут

Български

скут ±

ед.ч.		скут
	непълен член	ску·та
	пълен член	ску·тът
мн.ч.		ску·то·ве
	членувано	ску·то·ве·те
бройна форма		ску·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Място от корема до коленете на седнал човек.
2. Предна пола на дълга дреха.

Етимология

ср.-бълг. скоутъ „връхна дреха“ (Никод.). Сродни форми: сърбохърв. скут „ръб, скут, престилка, пола“, скута „престилка от бял плат“, ст.-рус. скутъ (1072 г.) „парче плат, горна дреха“, рус. диал. скуты „топли навуща, навои“. Праслав. *skutъ е старинна германска заемка, срв. гот. skaut(s) „скут, пола“, ст.-сканд. skauti „четириъгълно парче плат“, норв. skaut „женска кърпа за глава“, нем. Schoß „скут“ (БЕР-6, 812-3).

Превод

английски: lap иврит: מעל הברכיים, על הברכיים, שולי הבגד испански: [[]] италиански: [[]]

немски: Schoß (de) руски: на коленях френски: [[]]

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.