светец
(пренасочване от светците)
светец (български)
| ед.ч. | све·тец | |
|---|---|---|
| непълен член | све·те·ца | |
| пълен член | све·те·цът | |
| мн.ч. | свет·ци | |
| членувано | свет·ци·те | |
| бройна форма | — | |
| звателна форма | све·те·цо | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 8
Църк. Мъж или младеж, който със своя благочестив, праведен, богоугоден живот или заради подвизи и мъченическа смърт, претърпени в името на Бога и вярата, църквата е причислила след смъртта му към небесните покровители на вярващите като носител на чудодейна сила. [1]
Етимология
старобълг. свѧтьць ἅγιος (Супр.). От праслав. *svętьcь, еднакво по образуване с лит. šventikas „духовник“ и свързано със свят.
Фразеологични изрази
- Прекален светец и богу не е драг. (поговорка)
На голям светец се прави. (поговорка)
Малък светец – малък венец.(поговорка)
Превод
Синоними