свекър
Облик
свекър (български)
| ед.ч. | све·кър | |
|---|---|---|
| непълен член | све·къ·ра | |
| пълен член | све·къ·рът | |
| мн.ч. | свек·ри | |
| членувано | свек·ри·те | |
| бройна форма | све·къ·ра | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, Кодове за род: м, ж, ср, тип
бащата на съпруга
Етимология
старобълг. свекръ. Сродни думи: староинд. śvaśuras, авестийски ẋvasura, литовски šešuras, старогръцки ἑκυρός, лат. sосеr „тъст, свекър“, старовисоконем. swëhur, хол. zwager, нем. Schwager "свекър", алб. vjerr, vjehërr, армен. skesur, уелски chwegr „свекърва“ от ие. *swek'u-r-
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними