ратифициране

ратифициране (български)

ратифициране ±

ед.ч.		ра·ти·фи·ци·ра·не
	членувано	ра·ти·фи·ци·ра·не·то
мн.ч.		ра·ти·фи·ци·ра·ния
	членувано	ра·ти·фи·ци·ра·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 71

1. ж. Окончателно утвърждаване на международен договор, подписан от упълномощени лица, от правителствата, парламента на съответните страни.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

разрешение, санкция, ратификация, одобрение, насърчение