пъхтя

пъхтя (български)

пъхтя

Сегашно време	пъх·тя
Мин. св. време	пъх·тях
Мин. несв. време	пъх·тях
Повел. наклонение	пъх·ти
Мин. страд. причастие	пъх·тян
Мин. деят. св. причастие	пъх·тял
Мин. деят. несв. причастие	пъх·тял
Сегашно деят. причастие	пъх·тящ
Деепричастие	пъх·тей·ки
Всички форми
[редактиране]

Глагол, тип 177, несвършен вид

(класификация — непреходен)

1. Изпускам с шум въздушна струя от устата си поради умора, яд, досада.

Синоними

пъшкам, разпъхтявам се, задъхвам се, пръхтя

Превод

английски: puff, pant арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: jadear италиански: ansare китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: hecheln норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: пыхте́ть словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: haleter френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]