първи
Облик
първи (български)
ед. ч. | м. р. | пръв / пър·ви | |
---|---|---|---|
непълен член | пър·вия | ||
пълен член | пър·ви·ят | ||
ж. р. | пър·ва | ||
членувано | пър·ва·та | ||
ср. р. | пър·во | ||
членувано | пър·во·то | ||
мн. ч. | пър·ви | ||
членувано | пър·ви·те |
Прилагателно име, тип 78
- Човек, който е направил нещо преди всички останали.
Етимология
Старобълг. прьвъ, прьвыи.
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
староинд. pūrvas, pūrvyas „преден, първи“, авест. раurvа, раоuruуа, раоirуа, староперс. раruvа, алб. раrё „първи“, тохар. А рärvаt „най-стар“, В pärwe „най-ранен“, староангл. forwost „пръв, главатар“, лат. prīvus „самостоятелен“ от ие. *per-
Производни думи
Превод
|
|