приятен

Български

приятен ± – словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		при·я·тен
		непълен член	при·ят·ния
		пълен член	при·ят·ни·ят
	ж. р.		при·ят·на
		членувано	при·ят·на·та
	ср. р.		при·ят·но
		членувано	при·ят·но·то
мн. ч.			при·ят·ни
		членувано	при·ят·ни·те

Прилагателно име, тип 79

1. Който доставя удоволствие. Приятен разговор.
2. Привлекателен, мил, симпатичен. Приятен човек.

Етимология

Заемка от рус. приятный при старобълг. приѩтьнъ (*pri-jeⁿtьnъ), свързана с лит. imtinas „този, който трябва да се вземе“ < слав. *jeⁿti (старобълг. въз-ѩти) „взимам“

Синоними

• любезен, мил, симпатичен, ласкав, прелестен, миловиден, грациозен, весел, забавителен
• привлекателен, обаятелен, пленителен, съблазнителен
• удобен, приветлив, радушен
• добър, благ
• хубав
• обичлив
• очарователен
• по сърце, подходящ
• приятно изненадващ, свеж, стимулиращ
• стегнат, издокаран, изтупан
• уютен, топъл

Превод

английски: pleasant (en), nice (en), kind (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: amoenus (la), facetus (la) литовски: [[]]

немски: ср. р., nett (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: ср. р. словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: güzel (tr), saygılı (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]