придържам
придържам (български)
| Сегашно време | при·дър·жам |
|---|---|
| Мин. св. време | при·дър·жах |
| Мин. несв. време | при·дър·жах |
| Повел. наклонение | при·дър·жай |
| Мин. страд. причастие | при·дър·жан |
| Мин. деят. св. причастие | при·дър·жал |
| Мин. деят. несв. причастие | при·дър·жал |
| Сегашно деят. причастие | при·дър·жащ |
| Деепричастие | при·дър·жай·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
Глагол, тип 186, несвършен вид
(класификация — преходен)
- Държа някого да не падне, да запази равновесие или да се задържи в определено положение.
Етимология
Фразеологични изрази
Производни думи
Други думи
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Превод
|
|