пощаджия

пощаджия (български)

пощаджия ±

ед.ч.		по·ща·джия
	непълен член	по·ща·джи·я·та
	пълен член	по·ща·джи·я·та
мн.ч.		по·ща·джии
	членувано	по·ща·джи·и·те
бройна форма		—
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 39

1. Разг. Човек, който работи в поща.
2. Разг. Човек, който носи пощата; пощальон, пощенски раздавач.

Превод

английски: postman (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: tabellarius (la) литовски: [[]]

немски: Postbote (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: postacı (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

пощальон, раздавач