поборник

Български

поборник ±

ед.ч.		по·бор·ник
	непълен член	по·бор·ни·ка
	пълен член	по·бор·ни·кът
мн.ч.		по·бор·ни·ци
	членувано	по·бор·ни·ци·те
бройна форма		по·бор·ни·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

• ПОБОРНИК- Борец за освобождението на България от турско робство (вж.тълковен речник)
• ПОБОРНИК-ОПЪЛЧЕНЕЦ - поборник, участвал и в Опълченското Движение за Освобождението на България 1878 г.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• борец, герой
• деятел, труженик, деец