планинар
Облик
| ед.ч. | пла·ни·нар | |
|---|---|---|
| непълен член | пла·ни·на·ря | |
| пълен член | пла·ни·на·рят | |
| мн.ч. | пла·ни·на·ри | |
| членувано | пла·ни·на·ри·те | |
| бройна форма | — | |
| звателна форма | пла·ни·на·рю | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
Турист, който обича да ходи в планината.
Етимология
Изговор
{{{ИЗГОВОР}}}
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Надсловия
{{{НАДСЛОВИЯ}}}
Подсловия
{{{ПОДСЛОВИЯ}}}
Източници
{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}