пир
| ед.ч. | пир | |
|---|---|---|
| непълен член | пи·ра | |
| пълен член | пи·рът | |
| мн.ч. | пи·ро·ве | |
| членувано | пи·ро·ве·те | |
| бройна форма | пи·ра | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Гощавка, банкет.
Етимология
стбълг. пиръ ἄριστον „гощавка“ (Супр.), сърбохърв. пи̑р „гощавка след венчаване; сватба; празник на светеца, покровител на еснафа“, словен. pȋr „гощавка, свадба“, рус. пир. Обикновено се смята за производна на пия, но предвид ограниченото разпространение в южнослав. езици не е изключена възможността да бъде заета от балкано-романски *fīra (срв. латински fēriae „празник“ > итал. fiera, сард. fera, прованс. fiera, feira, фр. foire, исп. feria „панаир“, порт. feira , ствнем. fîra, firra, срвнем. vîre, хол. vier, фриз. fîra, нем. Feier „празник“). В семант. отношение срв. тържество, което е производна на търг. Не е задължително *pirъ да принадлежи към склонитбен тип на u-основи, тъй като глаголът пирувам може да е образуван по модела на купувам.
Изговор
{{{ИЗГОВОР}}}
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Надсловия
{{{НАДСЛОВИЯ}}}
Подсловия
{{{ПОДСЛОВИЯ}}}
Източници
{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}