пеш

Български

пеш ±

ед.ч.		пеш
	непълен член	пе·ша
	пълен член	пе·шът
мн.ч.		пе·шо·ве
	членувано	пе·шо·ве·те
бройна форма		пе·ша
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

1. край на връхна дреха, диря, следа

Етимология

с. Вардун

Фразеологични изрази

Не можеш му хвана пеша.

Превод

Преводи

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: à pied (fr) холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

диря, следа