пеш
Облик
пеш (български)
| ед.ч. | пеш | |
|---|---|---|
| непълен член | пе·ша | |
| пълен член | пе·шът | |
| мн.ч. | пе·шо·ве | |
| членувано | пе·шо·ве·те | |
| бройна форма | пе·ша | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
- край на връхна дреха, диря, следа
Етимология
с. Вардун
Фразеологични изрази
Не можеш му хвана пеша.
Превод
|
Синоними
диря, следа