перфиден
Облик
перфиден (български)
| ед. ч. | м. р. | пер·фи·ден | |
|---|---|---|---|
| непълен член | пер·фид·ния | ||
| пълен член | пер·фид·ни·ят | ||
| ж. р. | пер·фид·на | ||
| членувано | пер·фид·на·та | ||
| ср. р. | пер·фид·но | ||
| членувано | пер·фид·но·то | ||
| мн. ч. | пер·фид·ни | ||
| членувано | пер·фид·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
Човек, който е бил във вярата, но не я е проумял. Не е опознал истината за вярата и се е отрекъл, предал е вярата и съмишлениците си. От полски - подъл, злонамерен. Вероятно с този си смисъл думата е влязла в българския език.
Етимология
Per fides - латински фразеологичен речник. Синоним Ренегат.
Фразеологични изрази
Синоними
- подъл, лицемерен, лукав, хитър, ехиден
- низък, долен, презрян, презрителен, позорен, мерзък, гнусен, непристоен, недостоен, безчестен
- вероломен, изменчив, предател
- раболепен, сервилен, робски
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|