параклис
Облик
| ед.ч. | па·рак·лис | |
|---|---|---|
| непълен член | па·рак·ли·са | |
| пълен член | па·рак·ли·сът | |
| мн.ч. | па·рак·ли·си | |
| членувано | па·рак·ли·си·те | |
| бройна форма | па·рак·ли·са | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Малка църква, която няма осветен престол и в нея не се служи.
Етимология
< гръц. παρακλήσις „утешение“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними