парадигма
Облик
парадигма (български)
| ед.ч. | па·ра·диг·ма | |
|---|---|---|
| членувано | па·ра·диг·ма·та | |
| мн.ч. | па·ра·диг·ми | |
| членувано | па·ра·диг·ми·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- езикозн. Съвкупност от формите на една дума, отразяваща изменението ѝ по присъщите за граматичната ѝ категория характеристики.
- езикозн. Модел за словоизменение на дадена част на речта.
- прен. Съвкупност, система от сходни, съпоставими факти, прояви, явления, която е обща характеристика на нещо.
Етимология
От гр. παρἀδειγμα „пример“, „образец“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- парадигма в РБЕ на ИБЕ