отлъчване

отлъчване (български)

отлъчване ±

ед.ч.		от·лъч·ва·не
	членувано	от·лъч·ва·не·то
мн.ч.		от·лъч·ва·ния
	членувано	от·лъч·ва·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 71

1. Временно или постоянно отхвърляне (изключване) от църква или друга религиозна общност.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Exkommunikation норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

разделяне, отделяне, разрив