откос
Облик
откос (български)
| ед.ч. | от·кос | |
|---|---|---|
| непълен член | от·ко·са | |
| пълен член | от·ко·сът | |
| мн.ч. | от·ко·си | |
| членувано | от·ко·си·те | |
| бройна форма | от·ко·са | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
1. Склон.
2. Количеството трева, отрязано с един замах при косене.
Етимология
Фразеологични изрази
ПРЕВОД
- английски:
- гръцки:
- ανάχωμα
- [[]]
- испански:
- terraplén
- [[]]
- италиански:
- немски:
- руски:
- турски:
- eğim
- [[]]
- френски:
Превод
|
{{{ПРЕВОД1}}} |
{{{ПРЕВОД2}}} |