отечество

отечество (български)

отечество ±

ед.ч.		оте·чес·т·во
	членувано	оте·чес·т·во·то
мн.ч.		оте·чес·т·ва
	членувано	оте·чес·т·ва·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

1. Страна, където си роден и отрасъл Отечество любезно, как хубаво си ти Ваз. 2. Място, където нещо вирее и се разпространява България е отечество на розите

Превод

английски: mother country, fatherland, homeland, native land, home country арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• родина, бащиния, татковина, роден кът, родно място, бащин кът
• роден край