осел

осел (български)

осел ±

ед.ч.		осел
	непълен член	осе·ла
	пълен член	осе·лът
мн.ч.		ос·ли
	членувано	ос·ли·те
бройна форма		осе·ла
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 8

1. Магаре.

Етимология

старобълг. осьлъ ὑποζύγιον (Супр.). Праслав. *osьlъ е заета от гот. asilus или лат. asinus.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

магаре, муле