осел
Облик
осел (български)
ед.ч. | осел | |
---|---|---|
непълен член | осе·ла | |
пълен член | осе·лът | |
мн.ч. | ос·ли | |
членувано | ос·ли·те | |
бройна форма | осе·ла | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 8
- Магаре.
Етимология
старобълг. осьлъ ὑποζύγιον (Супр.). Праслав. *osьlъ е заета от гот. asilus или лат. asinus.
Фразеологични изрази
Превод
|
|