опонент

Български

опонент ±

ед.ч.		опо·нент
	непълен член	опо·нен·та
	пълен член	опо·нен·тът
мн.ч.		опо·нен·ти
	членувано	опо·нен·ти·те
бройна форма		опо·нен·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

Противопоставящ се.

Етимология

от лат.oppositio,-onis-противопоставяне

Превод

Преводи

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

диспутант