обезоръжавам
обезоръжавам (български)
| Сегашно време | обе·зо·ръ·жа·вам |
|---|---|
| Мин. св. време | обе·зо·ръ·жа·вах |
| Мин. несв. време | обе·зо·ръ·жа·вах |
| Повел. наклонение | обе·зо·ръ·жа·вай |
| Мин. страд. причастие | обе·зо·ръ·жа·ван |
| Мин. деят. св. причастие | обе·зо·ръ·жа·вал |
| Мин. деят. несв. причастие | обе·зо·ръ·жа·вал |
| Сегашно деят. причастие | обе·зо·ръ·жа·ващ |
| Деепричастие | обе·зо·ръ·жа·вай·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
Глагол, тип 186, несвършен вид
(класификация — преходен)
- Отнемам оръжието на някого.
Етимология
Фразеологични изрази
Други думи
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Превод
|