нареждане

Български

нареждане ±

ед.ч.		на·реж·да·не
	членувано	на·реж·да·не·то
мн.ч.		на·реж·да·ния
	членувано	на·реж·да·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 71

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Превод

Преводи

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• наредба, разпореждане, разпоредба, заповед, предписание, повеля, инструкция
• възложена работа
• решение
• заповядване, диктуване, диктат
• указание, упътване, наставление
• подреждане, подредба, ред, класификация, систематизация, класифициране, систематизиране, разпределение
• складиране, разпределяне, натоварване
• поръчение
• предписване, определяне, установяване