министър

Български

министър ±

ед.ч.		ми·нис·тър
	непълен член	ми·нис·тъ·ра
	пълен член	ми·нис·тъ·рът
мн.ч.		ми·нис·т·ри
	членувано	ми·нис·т·ри·те
бройна форма		ми·нис·тъ·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a

1. Длъжност на член на правителството, който обикн. стои начело на отделно министерство; човек на такава длъжност.

Превод

английски: minister, secretary of state гръцки: υπουργός испански: ministro италиански: [[]]

немски: der Minister руски: мини́стр турски: bakan френски: ministre

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.