местопрестъпление
Облик
местопрестъпление (български)
| ед.ч. | мес·топ·рес·тъп·ле·ние | |
|---|---|---|
| членувано | мес·топ·рес·тъп·ле·ни·е·то | |
| мн.ч. | мес·топ·рес·тъп·ле·ния | |
| членувано | мес·топ·рес·тъп·ле·ни·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
- Място, на което е било извършено престъпление.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|