любимец

любимец (български)

любимец ±

ед.ч.		лю·би·мец
	непълен член	лю·би·ме·ца
	пълен член	лю·би·ме·цът
мн.ч.		лю·бим·ци
	членувано	лю·бим·ци·те
бройна форма		—
звателна форма		лю·би·ме·цо

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 8a

1. който се ползва с най-голяма любов; предпочитан сред другите.

Превод

английски: favourite, fondling арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: favorito италиански: favorito китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Liebling, der Günstling норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: люби́мец словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• любим, мил, драг, обичан, свиден, възлюбен, желан, търсен, искан, обичлив, симпатичен, предпочитан
• симпатия, севда, избраник
• галеник
• мило същество