кюлче

Български

кюлче ±

ед.ч.		кюл·че
	членувано	кюл·че·то
мн.ч.		кюл·че·та
	членувано	кюл·че·та·та
звателна форма		кюл·че

Съществително нарицателно име, среден род, тип 65

1. Къс от излян метал като суров материал.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: bullion, ingot арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: lingote, tejón италиански: lingotto китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Barren норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: сли́ток словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: lingot френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• слитък, блок
• балванка

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}