куп

куп (български)

куп ±

ед.ч.		куп
	непълен член	ку·па
	пълен член	ку·път
мн.ч.		ку·по·ве
	членувано	ку·по·ве·те
бройна форма		ку·па
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• купчина, купище, грамада, камара
• сбирщина, сбор, множество
• тълпа, група
• връзка, вързоп
• купчинка
• маса, голямо количество
• изобилие
• могила, купчина пръст, насип
• преспа, нанос, струпване
• тайфа, тумба, дружина