кощунство

кощунство (български)

кощунство ±

ед.ч.		ко·щун·с·т·во
	членувано	ко·щун·с·т·во·то
мн.ч.		ко·щун·с·т·ва
	членувано	ко·щун·с·т·ва·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

- светотатство, поругание, поругаване, гавра, осквернение, богохулство

Етимология

производна от старобълг. коштоуна, коштюна μῦθος „измислен разказ, басня, приказка“ (Сим. сб., Шестоднев), коштоунати μυθολογειν „говоря, бърборя“ (Златоуст), кощуна (диал., Казанлъшко) „подигравка, гавра“. Свързана с кощисвам (диал., Русенско) „подигравам“, рус. костить, кощу, укр. костити „мъмря, хуля, оскърбявам“, рус. кощун „присмехулник“ - които се смятат за производни на кост (но срв. чеш. kostiti „обезкостявам“). Чуваш. куштан и тат. куштан „горделивец, шегаджия, кулак“ са заети от рус. кощун.

Превод

английски: blasphemy, profanation гръцки: βλασφημία испански: blasfemia италиански: blasfemia

немски: die Gotteslästerung руски: кощу́нство турски: küfür френски: blasphème

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.