кот
Облик
кот (български)
ед.ч. | кот | |
---|---|---|
непълен член | ко·та | |
пълен член | ко·тът | |
мн.ч. | ко·то·ве | |
членувано | ко·то·ве·те | |
бройна форма | ко·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
- остар. Котка, котарак.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- кот в РБЕ на ИБЕ