клюка

клюка (български)

клюка ±

ед.ч.		клю·ка
	членувано	клю·ка·та
мн.ч.		клю·ки
	членувано	клю·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. (Тълковен речник) Интересна, пикантна новина за някого, невинаги истина, обикновено компрометираща го, която се препредава от човек на човек. С клюките обикновено се създават интриги и са демонстрация на злост и коварство по отношение на една личност.

Етимология

бълг. клюка ~ сръб. кљука „скоба, кука“ и.т.н. към корена на ключ.

Превод

английски: gossip (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: сплетня (ru), клевета (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• интрига, злословие, клеветничество, донос, сплетня, клевета, злите езици, хорски приказки, одумки, хула, злодумство
• коварство