калугер

Български

калугер ±

ед.ч.		ка·лу·гер
	непълен член	ка·лу·ге·ра
	пълен член	ка·лу·ге·рът
мн.ч.		ка·лу·ге·ри
	членувано	ка·лу·ге·ри·те
бройна форма		ка·лу·ге·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. калугер, мн. калугери - Духовник, който води безбрачен и аскетичен живот в манастир; монах.

Етимология

Старобълг. калоугеръ < гръц. καλόγερος.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: monk арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: caloger (ro) руски: калогер (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: moine холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

монах, отшелник, постник

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}