казан

казан (български)

казан ±

ед.ч.		ка·зан
	непълен член	ка·за·на
	пълен член	ка·за·нът
мн.ч.		ка·за·ни
	членувано	ка·за·ни·те
бройна форма		ка·за·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Голям съд, обикновено метален.
2. Уредба за дестилиране (препичане) на спиртни напитки.

Превод

английски: cauldron арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: cacerola, caldera италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Kessel норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• котел
• меден съд, медник, бакър
• парен котел, бойлер
• боклуджийски кош, кош
• съдържател, контейнер

Производни думи

казанджия

, неосновна форма

Oсновна форма

кажа