кадия
Облик
| ед.ч. | ка·дия | |
|---|---|---|
| непълен член | ка·ди·я·та | |
| пълен член | ка·ди·я·та | |
| мн.ч. | ка·дии | |
| членувано | ка·ди·и·те | |
| бройна форма | — | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
- остар. Съдия.
- диал. Един от членовете на кукерска дружина.
Етимология
нбълг. кадия (Свищовски дамаскин, 18 век). От тур. kadı < араб. قاضي „съдия“. Често срещана като част от МИ в България.
Фразеологични изрази
- кадийка „растение турта“.
Превод
Преводи
|
|
Синоними