иностранец

Български

иностранец ±

ед.ч.		инос·т·ра·нец
	непълен член	инос·т·ра·не·ца
	пълен член	инос·т·ра·не·цът
мн.ч.		инос·т·ран·ци
	членувано	инос·т·ран·ци·те
бройна форма		—
звателна форма		инос·т·ра·не·цо

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 8a

1. Чужденец.

Етимология

рус „иной“ (различен, друг) + „страна“

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: ср. р., ср. р. арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: ср. р. норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: ср. р. словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: ср. р., ср. р. унгарски: [[]] фински: ulkomaalainen френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

чужденец, преселен, преселник, другоземец

Сродни думи

иностранка, иностранче

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}