иносказателен

Български

иносказателен ± – словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		инос·ка·за·те·лен
		непълен член	инос·ка·за·тел·ния
		пълен член	инос·ка·за·тел·ни·ят
	ж. р.		инос·ка·за·тел·на
		членувано	инос·ка·за·тел·на·та
	ср. р.		инос·ка·за·тел·но
		членувано	инос·ка·за·тел·но·то
мн. ч.			инос·ка·за·тел·ни
		членувано	инос·ка·за·тел·ни·те

Прилагателно име

Изречен заобиколно, неясно, преносно. Иначе казано

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]